Бъдете мили с останалите. Без да очаквате нищо в замяна. Някои

„ Бъдете благи с останалите. Без да очаквате нищо в подмяна. 
Някои хора ме питат – за какво си толкоз блага с хората, какво можеш да вземеш от тях? 
Никога не ми е хрумвало, че би трябвало да взимам нещо от някого. 
Бъдете положителни, тъй като в действителност сте такива “. 

Това е посланието, което насочи в ефира на БНР Мей Мъск – професионален диетолог, оказал помощ на хиляди хора със препоръките си, един от най-възрастните модели в света и майка на визионера Илон Мъск (инженер, откривател и бизнес магнат).

Мей Мъск е от хората, които постоянно имат проект. С течение на времето се научава да търси новите благоприятни условия, даже и да наподобяват недостижими.

„ Преди ми отнемаше доста време да трансформира обстановката, в която се намирам. Изглежда ужасно да започнеш да правиш проект, с цел да избягаш от там, където не си благополучен. В края обаче, когато направиш стъпката, осъзнаваш какъв брой печален си бил преди и какъв брой по-добре е да си тръгнеш, даже и да е мъчно по-късно. По този метод откриваш доста други страни на живота си. Това важи както за персоналния живот на един човек, по този начин и за професионалния “, показа тя в предаването „ Нощен Хоризонт “. 

Мей Мъск става модел на 15-годишна възраст в Южна Африка, където по това време живее със фамилията си. Малко по-късно минава през един ужасяващ брак, в който е жертва на домашно принуждение. Успява да се изправи и да продължи да търси добър живот. За себе си и за трите си деца. Тя дефилира за първи път на седмицата на модата в Ню Йорк, когато е на 67 години. Две години по-късно става рекламно лице на козметичния колос „ Кавър Гърл “. Мей е и най-възрастният представител на марката досега. Снима се в клип на музикалната икона Бионсе. Обичана по света поради това, че не признава лимита на годините, през днешния ден Мей е на 73 и е все по този начин дейна. Книгата ѝ „ Жената, която има проект “ демонстрира, че всяко ново начало има потребност от първи стъпки. 

Детството на Мей е меко казано приключенско. Девизът на фамилията ѝ е „ Живей рисково и внимавай “. Един от образците за това са юлските зими в Южна Африка, когато семейството се впуска в търсене на изгубения град в Калахари.

„ Баща ми искаше да сме мощни, с цел да оцеляваме. Да оцелееш в пустинята е мъчно. Осъзнаваш, че можеш да издържиш без душ за три седмици, да спиш на земята в спален чувал, да ядеш малко храна, да пиеш малко вода и въпреки всичко да си благополучен. Когато по-късно в живота си имаш проблеми с парите и си кажеш – не мога да си разреша да си направя маникюр, не мога да си разреша прическа, това наподобява толкоз дребен проблем. Защото въпреки всичко имаш покрив над главата си и опцията да изхраниш децата си “. 

Мей открива за първи път модата като специалност, когато става част от стилната организация на нейна другарка:   

„ Бях зубърът тогава, фокусирана в учебното заведение. В Южна Африка бяха доста прецизни с образователната стратегия. Станах модел на ненапълно работно време - единствено в уикендите и в празничните дни. Казах си – това е забавно, разтъпквам се в красиви облекла и ми заплащат. Много прекрасен метод да изкараш пари. Не го одобрявах за огромна промишленост, тъй като ми споделяха, че моделите се пенсионират на 18. Продължавах с работата си и постоянно от нещо се изненадвах. Вече това не е по този начин. Нещата при мен се случват по-добре от когато и да било. Социалните мрежи ми оказват помощ да съм  модерна. Това е доста значимо. Чрез тях би трябвало да демонстрираме на хората, че няма значение на какъв брой години си, няма значение какъв човек си, ти си специфичен, имаш положително възприятие за комизъм и си надарен. Независимо дали си дизайнер, гримьор, академик – използвайте обществените мрежи, с цел да показвате на хората какъв брой невероятна персона сте “. 



Малко след триумфите си на подиума Мей Мъск попада в оковите на един брак, от който единственото хубаво достижение са децата ѝ – синовете Илон и Кимбъл и щерка ѝ Тоска. След години домашно принуждение Мей взема решение да постави завършек на тази връзка.  

„ Бившият ми брачен партньор спря да ме удря, откакто майка ми се намеси. Не желаех никой да знае, тъй като се опасявах, че той ще нарани други хора. Особено се притеснявах за майка си. Тя беше доста мощен човек. Заяви му, че повече няма да допусне да ме удря. След това някогашният ми брачен партньор крещеше и ме наскърбяваше всякога, когато ме видеше. Беше ужасяващ. Един ден му споделих – ще остана омъжена за теб, в случай че ми позволиш да отида на екскурзия единствено с трите ни деца за три седмици. Той трябваше да се съгласи. Вече не можеше да ме удря или да ме стопира. Докато подготвях багажа на децата, той още веднъж стартира да ми крещи. Обърнах се и му споделих – това ще е последният път, в който понасям това. Свързах се с един от клиентите си, тогава работех като диетолог. Попитах го дали може да ми помогне с развода. Исках просто бракоразвод, нищо повече. Не желаех да се връщам в тогавашния ми дом. Нямаше смисъл. Беше ужасно. Нямах никакво самочувствие. Въпреки това, да направя тази крачка, беше по-добре от това да бъда ежедневно обиждана “. 

И след раздялата – тормозът продължава. Мей обаче към този момент е подготвена да вземе живота си в ръце и да бъде победител.

„ В началото не беше елементарно. Той продължи да ме съди. Цели девет години. Твърдеше, че съм неприятна майка и че оставям децата си да гладуват. Казваше, че съм ужасяващ човек. Много постоянно ходех в съда. Дори това беше по-добре, в сравнение с да бъда с този човек по 24 часа дневно. Той си отмъщаваше дълго. Когато обаче се реалокирах в Торонто, разбрах, че той не може да ме съди в Канада. Сякаш от раменете ми се изсипа цялата тежест на света. Моята обстановка не беше прекомерно непоносима. Работех като диетолог и можех да бъда вкъщи. Можех да правя отговорностите си и да повеждам Илон, Кимбъл и Тоска на учебно заведение. Други дами нямат този късмет. Те постоянно имат потребност от приятелите и фамилията си, с цел да ги направляват “. 



„ Трябва да си в ужасна обстановка, в която не искаш да продължаваш да живееш. Или би трябвало да осъзнаеш, че, в случай че направиш първата стъпка към смяната, това ще е по-добре за специалността ти, за децата ти. Това биха били аргументите да започнеш смяната. Защото е мъчно. Всеки път е мъчно, даже когато се местиш от къща в къща в един и същи град. Аз трябваше да се местя из градове и страни. Всяко място имаше своите провокации. В началото си изцяло загубен, само че нямаш различен избор, би трябвало да продължаваш “.

Много хора се опасяват от смяната. Не мислят, че са задоволително положителни, с цел да сменят работата, която ги прави нещастни. Да избягат от хората, които ги потискат. Да се вслушат в думите, които могат да ги трансформират. В търсене на по-добър живот Мей Мъск не се опасява да стартира изначало. Правила го е в девет града в три страни.

„ Родена съм в Канада и към този момент бях ходила там. Бях посещавала и Щатите. Когато се установявах там за по-дълго време, тези места не ми бяха изцяло непознати. За благополучие към този момент имахме интернет и можехме да изследваме повече за местата, на които отивахме. Има доста документи, които би трябвало да попълниш, преди да се преместиш някъде. Планини от хартия. Макар и да бях родена в Канада, трябваше да попълня въпросните документи. Третия път, в който отидох в канадското посолство, ми споделиха – ти си родена в Канада, нямаш потребност от тези документи. Оказа се, че доста зависи на какъв човек ще попаднеш на гишето. После желаех да се преместя в Америка, трябваше ми виза. Преминах още веднъж изпитите си за диетолог, с цел да мога да работя там. Всичко е въпрос на обмисляне, обмисляне, обмисляне. Започваш от нулата. Всеки път “. 


Имам единствено здравословна храна вкъщи, с цел да не се изкушавам 

Въпреки че е сполучлив диетолог, оказал помощ на хиляди хора, Мей е имала моменти, в които е напълнявала заради погрешно хранене. Трудното всекидневие тогава е повода да изостави здравословните си привички, само че с днешна дата се придържа прецизно към своите правила.

„ Идвам от семейство с наднормено тегло. Братята и сестрите ми имаха този проблем. Много елементарно качвам килограми. Мога да изям половин пиле, кофа с пържени картофи и кутия сладолед за една нощ. Така качваш килограми. Бях тъжна и ядях по този метод, храната ми даваше успокоение. Виждам това и в пациентите си. След това обаче облеклата не ти стават. На 40 към този момент имах повишен холестерол. Коленете и гърбът ме боляха. Което значеше, че би трябвало да стартира да вземам медикаменти, а те имаха странични резултати. Казах си – би трябвало да стартира да върша това, за което приказвам непрестанно. Помагах на всички към себе си, казвайки им – прави каквото ти споделям, а не каквото върша аз. След това си сложих за цел и смъкнах 30 кг. Планирам храненията си. Ако не го върша, няма по какъв начин да задържа килограмите си. Свикнах с режима си. Държа единствено здравословна храна в дома си, с цел да не се блазня. Дори когато хвърча със аероплан и храната там е хубава. Много одобрявам храната в самолетите, само че изяждам половината от нея. Тренирах себе си дълго време, с цел да се храня по този метод. Струва си, тъй като в този момент мога да вляза в облеклата си “.  



Вървейки самоуверено по пътя с явен проект, Мей Мъск доближава и до огромните триумфи в модата. Лицето ѝ се появява по постери и билбордове.  

„ Децата ми постоянно са ме виждали по постери. Те към този момент бяха привикнали. Да бъдем обаче в нова страна, в Америка, и да съм на тези големи постери, високи три етажа, това беше огромна изненада. Шегувах се с Кимбъл – втория ми наследник – един ден ще имам билборд на Таймс Скуеър. Днес имам четири. Не съм сигурна какъв брой модели имат четири билборда на Таймс Скуеър. Невероятно е. Наслаждавам се на всеки миг “.

Мей постоянно си спомня положителните хора, които е срещнала по пътя си. Онези непознати, които са ѝ помогнали даже и с малко, с цел да поеме в вярната посока. Пазим ли добротата в сърцата си макар сложното време?

„ Познавам доста хора, които не са благи. Не знам за какво. Опитвам се да им оказа помощ. Те не престават да не са. Примирявам се с обстоятелството, че не мога да ги трансформира. Днес хората ми споделят – всичките ти другари са толкоз приятни, всички са доста благи. Заобиколена съм единствено от такива хора. Можеш да направиш този избор. За огромна моя наслада всички хора в фамилията ми са положителни. Внуците ми, имам 12, също са научени да бъдат такива. Първо обаче би трябвало да предадеш този урок на себе си. Ако си ужасяващ човек, в действителност би трябвало да се промениш. В противоположен случай няма да имаш доста другари “.

Стилът на Мей Мъск е шлагер в обществените мрежи. Само в Инстаграм тя има над половин милион почитатели. Как стартира нейното странствуване в мрежата и какви са препоръките ѝ за тези хора, които посредством обществените медии желаят да покажат своя гений?

„ Променяш профила си непрестанно, до момента в който не откриеш това, което работи най-добре за теб. Моят профил в началото беше на диетолог, разгласих най-вече храна. Хората го харесваха, само че не толкоз. Започнах да обявявам и фотоси от работата ми на модел. Това в действителност притегли вниманието на останалите. Осъзнах, че това е моето фешън портфолио. По този метод хората разбираха какво мога да върша. Към него добавях и храната, която приготвях. Това е добре, тъй като в този момент, когато ме наемат като представител, представям освен значимостта на това да си съвременен и със самочувствие, описвам и какъв брой е значимо да се храним вярно “.

Един от хората, които оформят смелия дух на Мей, е майка ѝ Уинифред. Тя не се е страхувала от остаряването, а в последната си заран се е смяла, празнувайки благосъстоянията на живота. Защо не трябва да мислим за неуморния бяг на времето?

„ Защо би трябвало да ни е боязън от остаряването? Това е естественият ход на нещата. Трябва да останеш положителен и да продължаваш да се образоваш. Да се грижиш за здравето си и да не се оплакваш. Тогава никой няма да вижда възрастта ти. Събирам се с хора от всякаква възраст. Млади модели в 20-те си години ме канят на празненства. Това е забавно. Причината е, че не се окайвам непрестанно от възрастта си и не се тормозя за бръчките си. Наемат ме поради тях, тъй като мога да се мръщя. Много модерни дами не могат. Трябва да имаш доста позитивна сила и няма да се страхуваш от възрастта. Майка ми работеше до 96. И то дълги часове. Спря поради треперенето на ръцете ѝ. Започна да чете доста. Особено когато намереше публикации за внуците и правнуците си, четеше всичко за тях, с цел да знае къде са, образоваше сама себе си по този метод. Остана заинтригувана до самия си край “.

С усмивка на разположение Мей печели другари и фенове по целия свят. Какво обаче можем да крием зад усмивката си?

„ Можем да крием доста зад усмивките си. Моето семейство и другари нямаха визия през какво преминавам, когато страдах. Винаги слагах дръзката си маска. Винаги се усмихвах и се правех на щастлива. Не се оплаквах. Хората не знаеха през какъв пъкъл преминавам през множеството време. Дори и да им кажех, какво можех да реализира? Щеше да е една дълга, тъжна тематика. Те не можеха да създадат нищо, с цел да ми оказват помощ. Не желаех и парите им. Имах задоволително, с цел да храня децата си и да ни осигуря покрив над главите. Дори когато в един миг трябваше да разделяме апартамент с една спалня – децата ми спяха в нея, а аз спях в кухнята. Въпреки всичко бяхме щастливи. Наскоро си говорех с тях и ги попитах – не беше ли необичайно, в никакъв случай не се оплаквахме? Те споделиха, че това не им е пречело. Дори и когато бяха възпитаници. Веднъж попитах Илон – помниш ли, когато спах на оня матрак на пода, дали не го беше прибрал от улицата? Той се възмути и ми отвърна – Мамо, за какъв ме мислиш, купих го от магазин втора ръка за 25 $. Беше си доста добър матрак. Виждате ли, децата ми са същите като мен. Когато ги навестявам и няма място за мен, дремя в гаража. Мога да дремя и там. Работим с това, с което разполагаме “.

Всички тези истории Мей взема решение да опише в „ Жената, която има проект “ – книга, трансформирала се в международен бестселър. Признава, че не е желала да се връща към сложните моменти, само че околните ѝ я убедили, че посредством борбения си образец ще даде вяра на тези, които към момента нямат проект по какъв начин да трансформират живота си към по-добро.

„ Тази книга не е единствено за дами. Кръстихме я „ Жената, която има проект “, тъй като издателят ме посъветва, че дамите четат повече от мъжете. Казват, че дамите имат повече потребност от помощ спрямо мъжете. Но постоянно съм щастлива, когато ме интервюира мъж. Това значи, че и той има вяра в моите хрумвания. Кой би предположил, че книгата ми ще стигне до България? Ако преди кажех на хората – мисля, че хората в България харесват книгата ми, щяха да ме помислят за луда. Но, не щеш ли историята ми е при вас. И това е отлично “.